Страшна нелепица е това, приятели. Радка пак уцели най-точните думи за ситуацията. Най-малкото беше доста неочаквано. Мдаа, изневиделица беше, приятели. Може би, в изненадата си, хората във фейсбук започнаха да наричат Браточката по странни начини – не, че има значение де. Лъчезарен бил, позитивен бил, благороден бил, безгрижен бил, 32-годишен сърфист бил… Хм, приживе му го казаха най-вярно. Браточката беше ЕЛЕМЕНТАРЕН. Мдаа, приятели. И аз това му казах, когато се сбогувахме в нелепата траурна зала, с още по-нелепата музика – съвсем подходящи за нелепата ситуация. Казах му: ,,Браточка, много си ЕЛЕМЕНТАРЕН, бе дееба!‘‘
Елементарно си живееше: бира, музичка, спорт… И елементарно си отиде. Уби го преди всичко спорта… и бетонените тетрашитове, останали от комунягите. Избърза доста, но той си бързаше по принцип – върху кайта, върху борда, върху алкохола. Мдаа, алкофил беше.
Та така. Доста хора имаше на погребението, приятели. На мен ми се струва, че ятото птици и гърмежите от небето бяха по-скоро неуместни природни шеги, отколкото някакво знамение или вълшебство, свързано с душата на Краси. А в морската градина беше най-хубаво, защото се забавлявахме и мисля, че се доближихме до начина, по който може би Краси си е представял погребението си, ако въобще такова нещо е възможно – човек да тръгне да си представя погребението си. А и там си е хубаво в морската градина. Много истории се разказаха. Истории, които занапред ще служат като негов заместител, когато седнем да пием. Като тази, в която с Боре се бяха изчеластрили и седнахме в ресторанта. Браточката имаше навика да се обажда постоянно на някакви хора, да им казва наздраве и да им се хвали, че седи и пие и му е хубаво. Освен, че викаше ,,Убуу ми е майко…‘‘, което баща ми един път чу като ,,Олеле майко…‘‘ и притеснено ме попита: ,,Какво му е на Краси?‘‘ Е, не чуваш ли? Убуу му е! Та обажда се Краси на някакъв приятел, а той го подсети, че точно тогава се навършва една година от смъртта на друг приятел, който се уби с мотор. И Краси се разрева тихичко. И тогава дойде Миле Асев и като го видя каза: ,,Красьо, сълзиш като на кьорав кон окото.‘‘ А това си е лаф на Браточката (той го използваше, не знам дали той го е измислил), отнасящ се за женските полови органи. Красиво е нали, приятели?
Един път седяхме на съседната маса. Дойде Тумбев и искаше чаши: една за бира, една за ракия и една вилица. ,,И една путка му донеси да чука‘‘ – провикна се Краси към мен, а аз отговорих: ,,Доведох му вече една. Колко още? Сега е негов ред.‘‘ Веднъж бяхме седнали двамата от рано. Другите, не знам защо ги нямаше. Май си почиваха. По едно време, вече по тъмно, отидохме в ,,Пирин 75‘‘. Беше пълно с непознати и изпихме по 2-3. Продължаваше да е пълно с непознати. Страшна нелепица. Браточката си показа кръглия гъз. Една охранка отиде при него и му каза, че вътре не може да си показва гъза. Колкото и да е кръгъл. Краси отиде навън и си го лепна на джама. Продължаваше да е пълно с непознати и ние решихме да си се върнем на масата. Изпихме няколко кани вино с една салата ,,Слънце‘‘ – салата от сирене и луканка. Аз трябваше да пускам музика в един бар. И заспах на компютъра, докато пусках музика. Мдаа приятели, прав на пулта заспах.
Много истории има от тия маси, приятели. И от други места има. И от пистата има, и от морето, барове, паркове, бутилки и т.н. Един път в гората между 5-ица и 10-ка изскочи един дебел заек. Много изненадващо. Камен Чараклиев караше пред мен, но не реагира, докато аз се стъписах. След много малко Браточката се появи от някъде и караше след заека. Сякаш го гонеше. На излизане от гората видя един ръб и се запъти към него. Преди това, погледна нагоре към склона. В същия момент една едра руса англичанка беше свалила очилата си и ги чистеше от снеговалежа. Случайно гледаше в неговата посока. Той реши, че тя се е втренчила точно в него, засили се и скочи. Приземи се върху една приятелка на англичанката, която беше седнала точно под ръба, дееба. Добре, че англичанките бяха като заека и всичко беше наред. Малко се поуплашиха и започнаха да пищят нещо на Браточката, но той изкрещя: ,,Ребри Стойчооо…‘‘ и след четири минути си отвори бира на Шилигарника.
Историите са още много. Хубаво е, че ги има тия истории, защото сега, когато седнем отново да пием и усетим липсата му, ще я запълним с тях. От известно време не съм пил бира, но сега отивам да изпия няколко литра, приятели. Ще отворя десетина и за Браточката.
Росен Спасов, май 2014