(Текстът е публикуван в сп. ,,Проблеми на изкуството“, бр. 3, 2015 – специален киноброй по случай ,,100 години българско кино“. Броят е посветен на паметта на проф. Александър Янакиев.
Текстът е носител на трета награда от конкурса за млади изследователи на проекта ,,100 години българско кино – факти, практики, рефлексии“: http://kino100.bg/?page_id=37 )
През 2006 г., по случай своята 60 годишнина, сп. ,,Кино’’ публикува поредица от статии, проследяващи историята му. В тях доказали се наши кинодейци и критици (дебютирали през различните периоди на страниците му), анализират развитието на изданието през годините, от гледна точка на личното си участие в него. От текстовете разбираме колко важна роля в българското кино е изиграло то. От споделеният личен опит на авторите се вижда огромното значение за тях като дебютанти по онова време.
За ролята, мисията и характера на списанието можем да съдим по своеобразните текстове-равносметка, на критици, чиито живот и творчество са обвързани с ,,Кино‘‘ и сложните процеси, които са протичали по време на дълголетната му история:
- „…солидно списание, тази „тежка артилерия” на българската кинокритика никога не е била равнодушна към младите критици.” („Редакция в ръкавичка”, Красимира Герчева, „Кино”, 2006 г., бр. 5, стр. 2).
- „…огнище на свободомислие…” („Списанието на моят живот”, Неда Станимирова-Крънзова, „Кино”, 2006 г., бр.4, стр.2).
- „Списание за дебютанти” („Списание за дебютанти”, Иван Стефанов, „Кино”, 2006 г., бр. 3, стр.2).
- ,,…следвайки политиката на списанието да се концентрира върху филми и явления, които по правило остават извън комерсиалните интереси на разпространителите и лъскавите корици на финансираните от тях издания, аз определих темите на собствения си творчески интерес…‘‘ (,,Със списание ,,Кино‘‘ по пътя за Европа‘‘, Ингеборг Братоева-Даракчиева, 60 години списание ,,Кино‘‘, Сборник, София, 2006, стр. 75)
- „…школа за оперативната критика и теоритичната ни киномисъл. В него за първи път се появяват информации и обстойни анализи за първите, реализирани след войната, игрални и документални филми. „Кино и фото” изпълнява своето предназначение. То насочва вниманието на обществеността към проблемите на седмото изкуство и по този начин провокира и активизира българския печат, в който все по-често започват да се появяват материали за киното. Следвайки примера на списанието, останалите периодични издания също започват да поставят българските филми в центъра на своето внимание…” („И списанието пътува…”, Петър Кърджилов, „Кино”, 2006 г., бр. 2, стр. 8).
Освен, че дава тласък на младите кинодейци и критици, списанието-дълголетник изпълнява и други важни функции през годините. Чрез своята дейност, то създава и поддържа трайни връзки с представители на чужди киношколи, отразява подробно награди и фестивали (български и чужди), до ден днешен организира дискусии, дебати и кръгли маси по проблемите на българското кино и киноизкуството като цяло, резултатите от които публикува на своите страници. Има статут на научно издание. През 1951 г. започва традицията да публикува сценарии на филми. Ескизи се публикуват и днес. Някои, от тях са на вече получили субсидиране или осъществени филми, а други с цел да бъдат забелязани и в последствие филмирани.
Списанието е създадено през 1946 г., когато е приет Закон за кинокултурата, който чрез Фондация ,,Българско дело‘‘, налага държавен монопол върху покупката и разпространението на филми, както и върху собствеността на съществуващата киномрежа. На 20. 02. 1946 г. излиза първия брой на списание ,,Кино и фото’’ (1946 – 1951 г.) като полумесечно издание на Фондацията. В своите първи години списанието на няколко пъти сменя името[i], облика и адресите на редакцията си. Човешкият ресурс също е непостоянен. Сменят се редица главни редактори, които работят с различни екипи. През 1964 г. се поема от Емил Петров, който е и най-дългогодишният му главен редактор. Задържа се до средата на 1990 г.[ii]
През 1954 г. се възстановява закритият през 1948 г. Съюз на българските филмови деятели (учреден през 1934 г.). Възкръсналият Съюз на българските филмови дейци (СБФД) поема издаването на сп. ,,Кино‘‘ от 1955 г., което от тогава до сега е негов орган.
След промените следва период, подобен на този от началните години: неяснота и нестабилност, смяна на редактори и редколегии. След напускането на Емил Петров, списанието остава без главен редактор. На Управителен съвет на СБФД Люба Кулезич е назначена за заместник главен редактор, а Калинка Стойновска за отговорен секретар. В редакционния екип влизат Павлина Желева и Александър Донев. По същото време се налага поради липса на средства и възможности списанието да се освободи от техническия си редактор, коректорката и секретарката, които са били там на постоянна работа. Всички технически длъжности минават на хонорар. Обемът на списанието спада от 120 стр. на 90, тиражът му се редуцира от 10 000 до 1 000 и започва да се издава на два месеца. На плещите на СБФД остават ,,Филмови новини’’ и ,,Киноизкуство’’, но вече без държавни пари и в условията на пазарна икономика. От Съюза решават да се опитат да наложат ,,Филмови новини’’, повишавайки конкурентната му способност според изискванията на вече свободния пазар като го ориентират към по-широка аудитория. Тази тактика обаче не дава резултат и в крайна сметка се взима решението да остане само ,,Киноизкуство’’ с критическо-проблемна насоченост. По това време адресът на редакцията се променя за последен път. Списанието се премества в същата сграда, в която е и СБФД, на ,,Дондуков‘‘ 67, където се намира и днес. Въпреки, че е официален орган на СБФД, то има пълна независимост от ръководството и УС от началото на прехода до сега. Съобразява се с вижданията на критическата гилдия, с идеите на съюзните членове и най-вече със съветите на редакционната колегия.
През 1991 г., по предложение на новоизбрания главен редактор Люба Кулезич, подкрепено от редакционния съвет, списанието се връща към името си от 1951 г. Мотивацията е търсене на автентичност, новото наименование да отговаря на извършващите се промени, а и трябва постепенно съдържанието да се отърси от идеологизацията. Поради финансови причини новото ,,Кино‘‘ става двумесечно, а целевата му аудитория (и съответно тиража му) се свива до определен кръг ценители и професионалисти от киносредите. От тогава до днес обемът на списанието не е фиксиран. Цената му се променя многократно[iii] до 2002 г., когато е фиксирана на 3,50 лв. Последната промяна е от 2013 г., когато тя се повиши с един лев.
През 1993 г. Кулезич напуска и списанието отново е само с редакционен съвет: Вера Найденова, Калинка Стойновска, Александър Донев и Любомир Халачев. Следващата година Стойновска е назначена за отговорен, а по-късно и за главен редактор. През 1996 г. и 1997 г. се присъединяват съответно Людмила Дякова и Божидар Манов, а през 2000 г. Александър Грозев, Венец Димитров и Владислав Икономов. От 2002 г. член на съвета е и Станислав Семерджиев. През 2004 г. Людмила Дякова е назначена за главен редактор. От 2005 г., когато Александър Донев напуска, редакционният съвет не се променя и в него влизат Александър Грозев, Божидар Манов, Вера Найденова, Венец Димитров, Владислав Икономов, Калинка Стойновска, Людмила Дякова (главен редактор) и Станислав Семерджиев. В най-новата история на списанието на неговите страници продължават да пишат, най-изявените ни историци, критици, теоретици, активни кинодейци и интелектуалци. Малка част от тях са (по азбучен ред): Александър Янакиев, Антония Ковачева, Божидар Манов, Владимир Игнатовски, Владимир Михайлов, Геновева Димитрова, Георги Лозанов, Георги Стоянов-Бигор, Дочо Боджаков, Ивайло Знеполски, Иван Стефанов, Иван Стоянович, Иво Драганов, Ингеборг Братоева-Даракчиева, Искра Димитрова, Коста Биков, Костадин Костов, Людмил Стайков, Мая Димитрова, Надежда Маринчевска, Неда Станимирова, Неделчо Милев, Петър Кърджилов, Петър Попзлатев., Светослав Овчаров, Тодор Андрейков и др. Сред авторите, които навлизат след 1990 г. са Стефан Китанов, Борислав Колев, Янко Терзиев, Биляна Томова, Андроника Мартонова, Диана Андреева, Йордан Тодоров и др. Списанието дава път и на млади автори и често ги призовава да пишат и изпращат текстове. В последните пет години това правят редовно Катерина Ламбринова (която през 2015 г. става част и от редакцията) и Росен Спасов.
Въпреки промените и нестабилността, съдържанието на списанието не се повлиява от пазарната конюнктура. Като орган на СБФД запазва приетата издателска политика на високи критерии към тематиката и типа материали. Като изключим постепенното отпадане на идеологията от текстовете, съдържанието на ,,Кино‘‘ е единствения компонент, който не търпи промени. Статиите остават със строго теоретичен, критико-аналитичен, исторически и информативен характер. В него се концентрира кинотеорията и кинокритическата мисъл. Материалите са авторски. През годините в него пишат най-изявените ни историци, критици, теоретици, активни кинодейци и интелектуалци (списък с някои от авторите – по-долу). Преводни материали се използват изключително рядко, по-скоро в извънредни случаи. Списанието издава допълнителен специален брой в началото на 1997 г., посветен на Жан-Пиер Мелвил, с подкрепата на Френския културен институт. Последният брой от 1999 г, безпрецедентно излиза на български и английски. Първите четири броя от 2005 г. съдържат рубриката ,,Европейски ценности‘‘[iv] и са финансирани от ЕС.
Съдържанието не търпи промени, но качеството на хартията, графичната визия и форматът на списанието се променят многократно. През 1991 г. списанието наследява формата (А5) и визията на ,,Киноизкуство‘‘, но още на следващата година те са променени. Форматът става по-голям (А4) и започва да се доближава до съвременните списания. Корицата вече е цветна и лъскава, най-често е в рамка. От 2008 г. започва да се издава на по-качествена, луксозна хартия. Последователно през 1999 г. и 2000 г. списанието търпи промени в графичната си визия, която като изключим съвсем козметични деформации на заглавката (през 2008 г.), остава непроменена до бр. 4-5 от 2013 г. Промяната идва в средата на годината, последните два броя са експериментални, а от бр. 1 през 2014 г. концепцията е твърдо изяснена. Корицата вече не е рамкирана, а заглавката е с изцяло нова, осъвременена концепция. Изданието придобива адекватен на дигиталната епоха вид. Захващането на страниците с телбод е заменено от качествена подшивка. ,,Основната цел е да се стигне до едно елитно, естетско, бутиково издание на европейско ниво, защото то все пак е единствено издание в България за кино. Също е важно при тази нискохудожествена конкуренция на пазара, да предизвиква повече внимание с външния си вид, защото той е адекватен и на нивото на списването му.‘‘, казва главният редактор Людмила Дякова.[v]
Новите дизайн и вътрешно оформление са замисляни дълго време и са дело на Ася Кованова, Румен Баросов и Андрей Кулев. През 2014 г. остават само първите двама. По същото време, в края на септември на отчетно-изборно събрание е избран нов УС на СБФД. Списанието като орган на Съюза не отразява промените, с което предизвиква недоумение в професионалните среди.
Илюстративният материал е монохромен и е по-скоро като допълнение към взимащите превес текстове. В този смисъл, то е повече професионално, отколкото популярно. Кориците са цветни, семпли, съдържат името на списанието и кратък акцентиращ текст. През годините на тях присъстват световни киновеличия, холивудски звезди, филми. Понякога корицата е свързана с някой филмов фестивал, върху който се фокусира съответния брой. В средата и края на 90-те българските актьори имат почти тотална хегемония на кориците на списанието. В последните десет години тенденциозно на корицата се представя нов български филм срещу символично заплащане като по този начин продуцента или разпространителя на филма става рекламодател в списанието.
На страниците на списанието най-често рекламират фирми, свързани с професията – разпространители, фестивали, издатели, продуцентски къщи, студия за постпродукция и услуги, програмата Media, генералният спонсор на Българската филмова академия – Евробет, както и автореклама. Рекламата в списанието не надхвърля 5 страници и се помещава във вътрешната страна на кориците и на задната корица. Вътрешността се използва за реклама само по изключение.
В годините на преход цялата ни филмова индустрия изпитва трудности да намери себе си във всички области – финансово, технически, организационно, правно-законово, творчески. Пред СБФД няколко пъти на дневен ред стои въпросът за закриването на списанието. Въпреки това то оживява и продължава да излиза. ,,…по-добре да се запази континюитет при съответната трансформация. За съществуването на ,,Кино‘‘ сме задължени на някои от ръководителите на СБФД, на повечето от членовете на Управителния съвет. Както и на неуморните усилия на главните му редактори – до неотдавна Калинка Стойновска, сега Людмила Дякова, да търсят и намират средства, да водят непосилна битка с пазара, лаком за по-лесно смиалема храна. И, разбира се, на авторите, готови да пишат срещу символично възнаграждение.‘‘[vi] В последните години няма фиксиран обем от страници, а от 2009 г. до сега, излизат по пет книжки годишно.
През 2003 г. е приет Закон за филмовата индустрия. Страниците на списанието са основна трибуна за неговото обсъждане. То продължава да бъде активен промоутър на българското кино със своите корици (всеки месец на корицата е представен нов български филм) и своето съдържание, а през 2005 г. безпрецедентно издава отделна книжка – ,,Първи прояви‘‘, посветена на младите в киното и техните студентски произведения. Възобновява се градивната рубрика ,,Във фокуса на критика’’, в която се публикуват критически и аналитични рецензии за нови български филми. Основен акцент на списанието е новото българско кино, включително документалното, анимацията и телевизионната продукция в постоянната рубрика ,,Киното в България‘‘. Тя отразява киносъбития, нови книги, проекти, дейността на кинотворци от всички области. Тенденциите на фестивали като,,Златна роза‘‘ и ,,Златен ритон‘‘ всяка година са широко анализирани. Не се подминават и ,,Златен кукер‘‘, ,,Ранно пиле‘‘, ,,В двореца‘‘ и др. До 2009 г. във всеки брой, чрез специална киноанкета (рубриката се нарича ,,Подир сянката на облаците) списанието изважда на показ българските оператори, а от януари 2012 г. се дава начало на рубриката ,,Галерия‘‘, която чрез обширни интервюта представя мнението на популярни български актьори, за театъра, киното, телевизионните сериали.
Рубриката ,,Бълагарско филмово десетилетие‘‘ представя на читателите гледната точка на българските продуценти. На нейните страници, в разговор с главния редактор, продуцентите анализират ситуацията в киното ни и разказват за професионалните трудности, с които се сблъскват ежедневно. През януари 2012 г. списанието стартира проект, с подкрепата на Национален фонд ,,Култура‘‘, наречен ,,Българският игрален филм и неговите социални проекции.‘‘ Под формата на дискусия, той има за цел да анализира и осмисли аспектите, в които българското игрално кино се вписва в съвременния социален и културен живот. Художествената реализация на филма, параметрите и каналите за реализация на филмовия продукт са обект на дискусията.[vii] В рамките на фестивала ,,Златна роза‘‘ 2012 г., проектът се осъществява на кръгла маса, в която взимат участие изявени български критици и кинодейци. Заключителният етап на дискусията е през ноември, в ,,Дом на киното‘‘, а в своя брой от януари/февруари 2013 г., списанието публикува изнесените експозета. В брой 3 (май/юни 2013 г.) ,,Кино‘‘ създава рубриката ,,Отзвук‘‘, в която започва да публикува отзиви на утвърдени чужди издания за присъствието на българското кино на световен екран.[viii]
Списанието е медиен партньор на Българската филмова академия и всяка година подробно отразява нейната церемония по връчване на наградите за постижения в киното. Списанието е медиен партньор и организатор на събития и дискусии в рамките на фестивали като ,,Златна роза‘‘, ,,Златен ритон‘‘, ,,Киномания‘‘, ,,София Филм Фест‘‘, ,,Любовта е лудост‘‘ и др. Запазаена е традицията да се публикуват и сценарни ескизи на български автори. Подробно се отбелязват юбилеи с монографии, портрети или интервюта. Българската киноистория също е сериозно застъпена с подробни изследвания. Особено ценни са теоретичните етюди, които обхващат проблемите на киното, неговите език и естетика. Публикуват се и фрагменти от дисертациите на докторанти и други научни изследвания.
Извън рамките на българското кино, списанието публикува текстове за най-големите фестивали по света в рубриката ,,Световен екран‘‘. В същата са представени и по-малко популярни и екзотични филмови фестивали. През годините авторите на списанието предоставят на своите читатели сериозни аналитични студии и статии за най-изявените творци в европейското и световното кино. Често същите са представени и под формата на срещи-разговори или интервюта. Всяка година подробно се проследяват събитията, тенденциите и личностите на ,,Киномания‘‘, ,,София Филм Фест‘‘, ,,Любовта е лудост‘‘ и др.
Изданието съществува и в интернет. Промотира се в уеб-сайта на СБФД като части от всеки нов брой (тип тийзър) се качват на страницата, а чрез електронната поща за комуникация в кинообщността (неофициално наречена и по-популярна като ,,Искранет‘‘[ix]) се съобщава за излизането му.
Според настоящия главен редактор Людмила Дякова, самият факт, че макар със силно намален тираж, списанието продължава да бъде търсено, доказва, че е намерило своята точна ниша, а при по-добро финансово обезпечаване, би могло да се превърне в едно наистина уникално издание, както в графичен, така и в съдържателен аспект.
[i] ,,Кино и фото‘‘ 1946 г. – 1951 г., ,,Кино‘‘ 1951 г. – 1955 г., ,,Киноизкуство‘‘ 1955 г. – 1991 г.
[ii] Янакиев, Александър. Топография, типография, типология, табу или трибуна, тематика, тенденция, тираж. – В: Сборник по случай 60 години списание ,,Кино‘‘, С., 2006
[iii] Януари/февруари 1991 г. – 4 лв. Юли/август 1991 г. – 5 лв. Януари/февруари 1992 г. – 6,50 лв. Май/юни 1992 г. – 8,50 лв. Ноември/декември 1992 г. – 12 лв. Януари/Февруари 1993 г. – 11,95 лв. Май/юни 1993 г. – 16 лв. Януари/февруари 1994 г. – 20 лв. Септември/октомври 1994 г. – 24 лв. Януари/февруари 1995 г. – 30 лв. Юли/август 1995 г. – 40 лв. Януари/февруари 1996 г. – 60 лв. Септември/октомври 1996 г. – 80 лв. Януари/февруари 1997 г. – 190 лв. Март/април 1997 г. – 300 лв. Юли/август 1997 г. – 750 лв. Януари/февруари 1998 г. – 1 000 лв. Май/юни 1998 г. – 1 800 лв. Януари/февруари 1999 г. – 2 000 лв. Януари/февруари 2000 г. – 2,50 лв. Януари/февруари 2001 г. – 3,00 лв.
[iv] Рубриката съдържа текстове, свързани с отношенията България-ЕС, културно-правни материали и др.
[v] Дякова, Людмила. Интервю, септември 2014. Личен архив.
[vi] Найденова, Вера. Трите лица на юбиляра. – В: Сборник по случай 60 години списание ,,Кино‘‘, С., 2006
[vii] Кино, 2012, № 1, с. 14
[viii] Кино, 2013, № 3, с. 59
[ix] Димитрова, Искра. Интервю, септември 2013. Личен архив.