Созопол като символ

Кадър от филма ,,Потъването на Созопол''

Кадър от филма ,,Потъването на Созопол“

Историята на древния черноморски град Созопол е дълга и богата. С вековете той материализира в представите на хората, свързани с него, редица асоциации. Това историческо и културно натрупване превръщат града в привлекателен център за отдих на определени интелектуални среди. Чрез своите легенди и песни, те превръщат Созопол в символ на свобода и спасение. Преходът кара колективното съзнание да асоциира градчето с шопска салата, мастика ледена и безочливо презастрояване.

,,Потъването на Созопол‘‘ отказва да кореспондира с всичко гореизброено. Да покажеш Созопол като символ на безнадеждност е нещо необичайно и затова – твърде смело. За главния персонаж Чаво (Деян Донков), градът е символ на младост, мечти и любов. Той избира това място за да сложи край на живота си, а то му отвръща подобаващо, като живо същество, с постоянен монотонен дъжд, който сякаш иска да потопи Созопол. Филмът на Костадин Бонев стъпва върху литературната основа на едноименния роман на Ина Вълчанова и не е случайно, че именно неговият сценарий е най-силното му звено (носител на ,,Златна роза‘‘ 2014 за сценарий).

Но обърнете внимание на подводните снимки, чиято красота контрастира със силно стеснените пространствени граници на филмовия разказ от повърхността. Под водата персонажите сякаш имат повече въздух.

Никъде обаче няма вечен дъжд и апокалиптично-призрачната атмосфера е пробита от лъч на надежда с изпиването на последната бутилка водка, която пък се превръща в символ на чудото. Защото понякога и в най-суровите и реалистични човешки драми, чудото ни спасява от потъване.

Росен Спасов

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар