Механизми на аудио-визуално възприятие. Търсенето продължава.

   Освен, че родоначалник на масовата култура и тиража, гутенберговата печатарска машина извършва още една голяма революция. Променя начинът на възприятие на словото. Ако в епохата преди това то се разпространява устно от един говорител към много слушатели, сега вече словото пътува към неограничен брой читатели, но се променя механизмът на възприятие. От слухова епохата се трансформира във визуална. Появява се вглъбеното четене. Няколко века по-късно един от първите теоретици на киното Бела Балаж, ще констатира визуалността на съвременната епоха за първи път чак в средата на 20-те на миналия век. След Гутенберг човечеството намира все повече начини за визуално отразяване на реалността. В сгъстен период от време се появява фотографията, а след нея и няколко поредни ,,машинки’’, опитващи да раздвижат статичното изображение за да се доближат до илюзията за движение.

   Апотеоз на тези експерименти е люмиеровият кинематограф, който ражда киното като медия, а по-късно майсторите на техническото средство ще го превърнат в изкуство. Най-ранните новатори в киното започват своите опити за все по-голямо въздействие върху публиката още от ранните му години. Камерата се задвижва, появяват се комбинирани снимки, стоп-кадър и други трикове. Постепенно се усъвършенства монтажът, който по-късно ще се превърне в основно изразно средство на Великия ням. Той ще компенсира липсата на звук със своята метафорична ритмика, присъща на най-големите произведения от онова време. Непосредствено преди появата на звука в киното и преминаването към аудио-визуалната епоха, в която средствата за въздействие върху възприятията на аудиторията се увеличават все по-често. Тук е нужно да се отбележи, че в ,,нямата’’ кинозала никога не е било абсолютно тихо. Прожекциите винаги са съпътствани от шумове, крясъци, смях, аплодисменти, освирквания, шум от прожекционната машина, коментатори и интерпретатори на действието, диктори, музикални съпроводи на живо и др.

   Търсенията на учени, творци и студия за въздействие върху колкото се може повече полета на възприятие не спират. Забележителни теоретични наблюдения по този въпрос създава руският режисьор Сергей Айзенщайн. Още от ранните си години създателят на ,,Броненосецът Потьомкин‘‘ (1925 г., номер 3 в класацията от 2010 г. на сп. ,,Empire’’ ,,100-те най-добри филма на световното кино‘‘) говори за монтаж на атракциони като неговите ранни теории той създава за театъра, но са напълно приложими и за аудио-визуалните изкуства. Във фундаменталния си труд ,,Монтаж на атракциони‘‘, Айзенщайн говори за спояване и синтез на колкото се може повече ,,дразнители‘‘ за зрителското възприятие в едно произведение.

   ,,Основният материал на театъра е зрителят‘‘, Айзенщайн пише, че произведението се създава при допира му със зрителя и всички изразни средства на режисьорите са еднакво важни за възприятието на аудиторията – от монологът на Ромео до тимпаните в края на представлението. Още през 20-те и 30-те на миналия век руският режисьор създава множество ценни теоретични трудове, размишлявайки за киното, изображението, илюзията за движение, появата на звука и неговото използване, звуковизуалния монтаж, цвета и дори стереообраза. Най-голяма заслуга Айзенщайн има в осмислянето на монтажа. Той осъзнава и обяснява неговото ключово място при въздействието на кинопроизведението. Говори за ,,обертонов‘‘ монтаж – система от емоции, която въздейства върху зрителя при допирa му с произведението. Не е заложена в сценария, но се появява при монтажа.

   Постепенно в киното ще се появи и звукът за да разруши изградената естетика на нямото кино, но и да даде старт на нова аудио-визуална епоха, която продължава развитието си и в наши дни. Тенденциите за превземане на зрителското внимание минават през усъвършенстване на звук и образ, дим и мирис в залата, тресящи се седалки, 3D-изображение, IMAX с неговите огромни екрани и оглушителен звук. Айзенщайн просто предусеща посоката на тенденциите в аудио-визуалната ера – ангажиране на все повече от зрителските сетива. Стремежът към синтез на ,,дразнители‘‘ продължава, търсейки нови пътища до механизмите за възприятие на вездесъщата аудитория.    

Използвани източници:

1. Игнатовски, В. Картини от светлина, С., Валентин Траянов, 2008

2. Андрейков, Т. История на киното Том Първи, С., Колибри, 2004

3. www.imdb.com

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар