Лондон (пътепис) Октомври 2008

  Първото ми излитане със самолет не беше толкова вълнуващо, колкото очаквах. Може би това се дължи на факта, че един от най – близките ми приятели реши да си празнува рождения ден няколко часа преди полета. Нямаше как да не отида, а и нямаше как да не изпия няколко бири. Имаше как да не изпивам няколко текили след бирите, но го направих. Малко след това напуснах събитието, което се състоеше в култовото, но напоследък не чак толкова забавно заведение ,,Строежа’’, и се запътих към летището.

  За добро или за лошо проспах целия полет и се събудих в Лондон в 7 часа сутринта тамошно време. Крайната цел на пътуването беше три дни подред да посещавам най-голямото зимно изложение на планетата, където да рекламирам България, по-точно Банско като приятна ски дестинация преди започването на новия сезон. С мен пътуваше една приятелка, която искаше да посети Лондон и реши да ме придружи. Заедно с още около 10 човека от различни източноевропейски страни, се качихме в предварително уреден от авио-компанията мини бус, от летището до гара ,,Виктория’’ в центъра на града. А оттам, както разбрахме по-късно се стигаше навсякъде.

  Разноцветната мрежа на метрото обхващаше буквално всяка една точка от града и за да стигнем до квартирата, която бяхме запазили месец по-рано, трябваше да хванем зелената линия. След няколко минути пристигнахме в изрядно подредения квартал, но поради липса на добра карта се лутахме с целия си багаж, около един час преди да намерим квартирата. Тя от своя страна представляваше младежко общежитие, част от цяла асоциация подобни по целия свят – нещо като YMCA. Ако разполагахме с членски карти на въпросната асоциация, щяхме дори да платим с десет лири по – малко. С разочарование разбрахме, че нанасянето става след 14.00 ч. и дотогава, ако искаме можем да си оставим багажа в специално, определеното за целта помещение.

   Тъй като вече се бяхме запознали с квартала, докато търсим хостела, най-логичното решение беше да намерим първото си ядене за деня. Буквално на една пряка от нас се точеше най-оживената улица в перфектно квадратния квартал. На нея се намираха купища магазини, чейндж бюра, заведения за бързо хранене от всички възможни световноизвестни вериги. Имаше още: пъбове, арабски, тайландски, италиански магазини и ресторанти.

  Имайки предвид ограничения бюджет, с който разполагахме (аз лично 550 евро, които се равняваха на 400 лири), веднага забелязахме колко скъп град е Лондон. Още с излизането от рецепцията на едно от най-евтините места за спане в града олекнах осезаемо, а в чейндж бюрото евроро се стопи в лири като пролетен сняг. Въпреки това, хора от всички краища на света бяха интегрирани на работа в обслужващата сфера. Впечатление от пръв поглед правят хилядите индийци, пакистанци, източноазиатци и хора с африкански произход, които спокойно си живеят като шофьори в градския транспорт, продавачи и касиери в супермаркети и магазини, чистачи по улицата или таксиджии.

  След като заситихме глада си и се нагледахме на цялото разнообразие от хора и телефонни кабини, стана време да се настаним в стаята си. Бяха ни запокитили чак на четвъртия етаж, но пък стаята беше хубава и чиста. Не че съм очаквал кой знае какво от това място, но лошо впечатление ми направи единствено, че всяка сутрин ни събуждаше някой отговорник по хигиената, с голямо желание да почисти стаята. Първата сутрин беше най-култово. В стаята нахлу, въоръжен с парцал, един мургав човечец, който поразително приличаше на  герой от филмите на Радж Капур и с английски малко по-добър от моя хинди, започна да пита дали може да изчисти. ,,Лейтър плийс’’ – бяха първите ми раздразнено-сънени думи за деня.

  След като се настанихме, бързо се запътихме към залата на изложението, която беше огромна. Самото шоу беше перфектно организирано и предлагаше всичко от кърлинг игрище до огромна рампа за фрийстайл ски скокове, през масажи и различни дегустации, до сцена с жива музика и модно ревю на зимни стоки и аксесоари. Първоначално разгледахме залата от втория етаж за да добием бегла представа за случващото се, след което изгледахме демонстрация на изкачващ се по 35-градусов наклон ,,Land Rover’’, с който между другото англичаните много се гордеят. Продължихме по същество, посещавайки всички туроператори на изложението. Някои от тях не бяха чували за Банско и България, но пък други вече бяха работили там и проявяваха интерес.

   По обратния път към вкъщи решихме да си вземем храна от супермаркет за да видим цените, които с радост установихме, бяха доста приятни. Буквално преди касата забелязах лика на Бербатов. Вгледах се и установих, че това е първата страница на днешния ,,The Times’’. Сложих и него в кошницата.

  На втория ден решихме да си направим туристическа обиколка из Лондон. От рецепцията си купихме карта и попитахме как да стигнем до Биг Бен. Отново със зелената линия на метрото, но този път трябваше да стигнем до Уестминстър, където общо взето бяха повечето лондонски забележителности. Въпреки, че всички указания за метрото и неговите линии бяха направени така, че и най-заблуденият тайландски азърбейджански да се ориентира лесно, ние все пак объркахме линията, която трябваше да вземем. Но затова пък си бяхме взели целодневна карта за метрото и успяхме да разузнаем напълно неговата схема. Излизайки от посочената станция, пред нас веднага се издигна величествената кула на световноизвестния лондонски часовник. Побързахме да се снимаме, но установихме, че за да се побере в снимката някой от нас, заедно с Биг Бен, ще трябва да се отдалечим на известно разстояние. Буквално зад часовника стои парламента, срещу който трудно се забелязва палатков протест срещу войната в Ирак. До него е Уестминстърското абатство, към което аз лично не изпитах никакъв интерес, но моята спътница искаше да се снима там, защото го бе чувала по филмите.

  След първоначалното удивление прекосихме Уестминстърския мост, който пресичаше Темза и водеше до голяма част от атракциите на столицата – Лондонското око, което представляваше огромно виенско колело, от чийто връх се вижда целия град; изложба на Дали и лондонския музей на киното, както и аквариумът на Лондон. По средата на моста установихме, че можем да направим чудесни снимки на часовника, заедно с парламента, както и на самата река. Беше делничен ден, а туристическия поток включваше японци, французи, англичани и малко сърби. Всичките тези хора, облечени с якета не попречиха на местните, които си практикуваха сутрешния джогинг или просто си се разхождаха, често по тениски из квартала. Не можах да се сдържа и склоних спътницата си да посетим киномузея, който като цяло не беше нищо особено, но се снимахме с лазерни мечове в оригиналното лондонско студио на ,,Междузвездни войни’’.

   В същата сграда восъчна фигура на Сара Мишел Гелар ни подканваше да посетим музея на ,,Мадам Тюсо’’. С колебание и с аргументите, че кой знае кога пак ще дойдем, решихме да си купим билети, но малко след това установихме, че музеят се намира доста далеч от тук. Факт, който не бяхме отбелязали в началото. Трябваше да бързаме, защото ни предстоеше отново да посетим зимното изложение. Музеят с восъчните фигури не ме впечатли особено. Предполагам, че е нещо, което всеки трябва да оцени според собствените си вкусове и виждания за туризъм.

  След като и тази вечер си свършихме работата на изложението, решихме че задължително трябва да почерпим от опита на лондонските нощни клубове. Слизайки надолу по стълбите на квартирата, момичето, което ме придружаваше предположи, че слизащият пред нас младеж е италианец. Аз бях скептичен към нейната категоричност, но скоро се оказа, че е права. Тъй като навсякъде в Лондон е забранено да се пуши в обществените сгради – всички излизаха да пушат на стълбите пред общежитието. Там отиваше и нашия предполагаем италианец. Освен него навън имаше и един англичанин, който попитахме къде са лондонските забави и как да стигнем до там. Той ни обясни, изяви съжаление, че не може да дойде с нас, понеже трябва да става рано и ни запозна с момчето, което бяхме обсъждали по стълбите. ,,Това е Фабио, от Италия’’ Ние от своя страна без да искаме да го обидим, след като се представихме, казахме че предварително сме познали националността на момчето. ,,Всички се обличат хубаво и много обръщат внимание на външния си вид’’, засмя се англичанина. Фабио видимо се смути и си влезна обратно, след което ние се запътихме към метрото, което работи до 1 през нощта.

   Трябваше да слезем на ,,Лестър скуеър’’, което както ни каза англичанина бе сърцето на Лондон. Буквално след като излезнахме от станцията се убедихме в същото. Тълпи от млади хора се развяваха по две улици разделяни от ред сгради, които приютяваха хиляди ,,Биг Бургер’’-и, ,,МакДоналдс’’-и и много други заведения за хранене от всякакъв калибър, които разчитаха на гладните тълпи, излезли да търсят забавление или нещо друго. Освен тях в тези сгради беше набутана и голяма част от нощния живот на Лондон. Цялата картина поразително приличаше на нашия си Студентски град, но по тамошному подередено и рамкирано. В същото време беше много шумно и много светло. Интересна особеност на тамошните нощни заведения е, че по закон всички затварят стриктно в 3, а малкото пиене е 25 грама. Това означаваше, че с нашия капацитет трябваше да похарчим всичките си пари за питиета. Все пак не го направихме, но сериозно олекнали и почти трезви се запътихме към улицата, откъдето трябваше да си вземем такси за наобратно.

 На следващия ден решихме да си починем и до следобяд си седяхме вкъщи. Тъй като през първите два дена си бяхме свършили работата на изложението, днес решихме да го посетим като туристи. Опитахме

вина и мезета от испански, френски и австрийски курорти. Включихме се в дегустация на няколко вида белгийска бира. Участвахме в томболи за ски-екскурзии. Гледахме ски и сноуборд демонстрации на огромната рампа с изкуствено покритие. Взимахме различни брошури и списания и дори се направихме, че се интересуваме от ски почивка в Япония. Шоуто завърши със симпатичен мини-концерт на типична английска гаражна банда.

   Последния ден трябваше да освободим стаята си в 11 сутринта и тъй като до полета оставаха 10 часа, решихме да оставим багажа си на гара ,,Виктория’’ и да посетим останалите забележителности, за които преди не ни остана време. Бъкингамския дворец е поразително близо до гарата и го намерихме лесно и бързо. Час и половина се навъртахме около него за да бъдем свидетели на смяната на кралската стража, което обикновено става по график в 11.30 с духов парад. Този път обаче смяната се извърши много по-късно, а и парад нямаше. Мисля, че докато седяхме на оградата, чакайки невижданото събитие заедно с още около 1 000 души, стражата ни се присмиваше, но това са си мои наблюдения. Човечетата се смениха бързо и тихо и ние продължихме обиколката си.

   Все пак имахме време за губене и отидохме до ,,Трафалгар скуеър’’, който заедно с двореца, Биг Бен и ,,Виктория’’ образуват един много хитър туристически бермудски квадрат, където туристите изчезват за известно време, но парите им изчезват завинаги. От най-важните забележителности на Лондон, по-далеч от този квадрат са ,,Тауър бридж’’, лондонските подземия, ,,Мадам Тюсо’’ и култовите клубове ,,Фабрик’’ и ,,Министри ъф саунд’’.

   Последната ни цел беше да си вземем няколко сувенира от Лондон. След проверката на багажа преди полета към София обърнахме последните си лири в бири и полетяхме наобратно с желание и настроение. Този път не заспах в самолета, но пък беше тъмно и нямаше какво да се види.

Публикувано в Снимки + текст Pictures + story с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар